- Кога разбра че си различна?
- Когато усетих че вече не мога да понасям хората.
- Но .. ти също си човек?
- Да, и? … Не съм казала, че се понасям.
- Не понасяш дори себе си? ..Нали знаеш, че можеш да бъдеш обичана само ако се обичаш сама ..
- Защо си мислиш, че не се обичам. Обичам се. Обичам се безкрайно много. Все пак аз съм единственото, което имам, но това не означава че трябва да се понасям … А и кой е казал, че искам да бъда обичана?
- Нали в това е смисъла. Аа защо си мислиш, че си различна?
- В това е смисъла .. но не и за мен. Защо го казваш като нещо положително .. това да си различен?
- Защото всеки се стреми да е различен …
- Всеки се стреми към това което няма .. докато не го получи. После най-често съжалява.
- Значи си постигнала различието и съжаляваш?
- Не съм го постигала … ако трябваше да го постигам изобщо нямаше да тръгвам към него. То просто беше там.
- И все пак .. кое те кара да си мислиш, че си различна от другите?
- Отново има нотка на нещо положително във въпроса ти .. ии .. срещал ли си някой друг който не понася хората, виждал ли си човек който продпочита да има цялата самота на света вместо да размени 2 думи с някого, чувал ли си за някой който не иска да бъде обичан, да бъде влюбен да има “половинка” до себе си? .. познаваш ли такъв човек, който съчетава всичко това в себе си и пак знае как да бъде щастлив?
- Направи забележка за позитивизма ми, а сама отговори с положителни думи?
- Кое по-точно ти се видя положително?
- Въпреки всичко знаеш как да бъдеш щастлива .. кой не си мечтае за това?
- Хах .. това, че знам не значи, че съм … повярвай – не искаш да си на мое място. Никой не иска. Всичко си има 2 страни и тъжното е, че всички мислят различните за нещо хубаво .. всички се стремят да бъдат и те такива ..никой не си прави труда да погледне под повърхността .. да види истината.
- А каква е тя? Защо толкова ненавиждаш факта, че си такава?
- Мислиш ли, че просто ей така от нищото получаваш всичко? … Мислиш ли, че една сутрин съм се събудила и съм прозряла желанието си да бъда сама? .. Не .. Това са навици .. свикваш с тях, стават част от теб, в един момент усещаш, че са там и трябва да избереш – да ги оставиш и да си благодарен че ги има или да ги затриеш … и да затриеш себе си с тях.
- Какво имаш в предвид с това ‘да затриеш себе си’?
- Времето те изгражда като личност, ценностите, преживените моменти, навиците – те са тези, които те правят това, което си … опиташ ли се да се отречеш от тях – отричаш се от себе си.
- Но винаги има начин да се промениш.. защо трябва да се примиряваш?
- Можеш да промениш начин на мислене … можеш да промениш нагласа .. можеш да изкорениш 1-2 навика … но не можеш да промениш същността си. Всичко което й е влияло до този момент я е изменяло .. дори да го премахнеш тя ще си остане същата.
- Защо ми споделяш всичко това? Толкова лични неща?
- Не бих казала, че ти споделям .. все пак ти отдавна ги знаеш.






