- Кога разбра че си различна?

- Когато усетих че вече не мога да понасям хората.

- Но .. ти също си човек?

- Да, и? … Не съм казала, че се понасям.

- Не понасяш дори себе си? ..Нали знаеш, че можеш да бъдеш обичана само ако се обичаш сама ..

- Защо си мислиш, че не се обичам. Обичам се. Обичам се безкрайно много. Все пак аз съм единственото, което имам, но  това не означава че трябва да се понасям … А и кой е казал, че искам да бъда обичана?

- Нали в това е смисъла. Аа защо си мислиш, че си различна?

- В това е смисъла .. но не и за мен. Защо го казваш като нещо положително .. това да си различен?

- Защото всеки се стреми да е различен …

- Всеки се стреми към това което няма .. докато не го получи. После най-често съжалява.

- Значи си постигнала различието и съжаляваш?

- Не съм го постигала … ако трябваше да го постигам изобщо нямаше да тръгвам към него. То просто беше там.

- И все пак .. кое те кара да си мислиш, че си различна от другите?

- Отново има нотка на нещо положително във въпроса ти ..  ии .. срещал ли си някой друг който не понася хората, виждал ли си човек който продпочита да има цялата самота на света вместо да размени 2 думи с някого, чувал ли си за някой който не иска да бъде обичан, да бъде влюбен да има “половинка” до себе си? .. познаваш ли такъв човек, който съчетава всичко това в себе си и пак знае как да бъде щастлив?

- Направи забележка за позитивизма ми, а сама отговори с положителни думи?

- Кое по-точно ти се видя положително?

- Въпреки всичко знаеш как да бъдеш щастлива .. кой не си мечтае за това?

- Хах .. това, че знам не значи, че съм … повярвай – не искаш да си на мое място. Никой не иска. Всичко си има 2 страни и тъжното е, че всички мислят различните за нещо хубаво .. всички се стремят да бъдат и те такива ..никой не си прави труда да погледне под повърхността .. да види истината.

- А каква е тя? Защо толкова ненавиждаш факта, че си такава?

- Мислиш  ли, че просто ей така от нищото получаваш всичко? … Мислиш ли, че една сутрин съм се събудила и съм прозряла желанието си да бъда сама? .. Не .. Това са навици .. свикваш с тях, стават част от теб, в един момент усещаш, че са там и трябва да избереш – да ги оставиш и да си благодарен че ги има или да ги затриеш … и да затриеш себе си с тях.

- Какво имаш в предвид с това ‘да затриеш себе си’?

- Времето те изгражда като личност, ценностите, преживените моменти, навиците – те са тези, които те правят това, което си … опиташ ли се да се отречеш от тях – отричаш се от себе си.

- Но винаги има начин да се промениш.. защо трябва да се примиряваш?

- Можеш да промениш начин на мислене … можеш да промениш нагласа .. можеш да изкорениш 1-2 навика … но не можеш да промениш същността си. Всичко което й е влияло до този момент я е изменяло .. дори да го премахнеш тя ще си остане същата.

- Защо ми споделяш всичко това? Толкова лични неща?

- Не бих казала, че ти споделям .. все пак ти отдавна ги знаеш.

Снежинките падаха към лицето ми, но някак все не успяваха да го достигнат. На сантиметри от погледа ми те се спираха и сякаш започваха да ме оглеждат. Но не … не се разтапяха, дори напротив. Запазваха прелестните си форми и дори ставаха по-красиви, по-изящни, по-кристални  … Снежинка по снежинка бавно и неусетно ме обгръщаха отвсякъде. Бели, пухкави, те ме приютяваха в ледената си прегръдка, а аз  чувствах само топлина. Леки, почти недоловими тръпки ме побиваха … все едно бях по-студена от тях. А те се нижеха ли, нижеха … рисувайки вълшебните си, ледени цветя пред очите ми, извайвайки невиждани форми, които се запечатваха дълбоко в съзнанието ми. Сякаш ми говореха, с лек и безмълвен шепот, те ми разказваха приказки. Думите и глухите им гласове бяха съвършени, като самите тях. А започнаха ли да танцуват ефирните им движения спряха дъха ми. С всеки пирует ме караха да забравя коя съм, да забравя къде съм … да забравя всичко. Сияеха. А сиянието им ме заслепяваше. До болка. Така познато и в същото време толкова невиждано … беше красиво. Нищо нямаше значение. Очите ми се плъзгаха по великолепните ледени цветя, а малките бели снежинки сякаш следваха всяко мое движение. Всяка мисъл. Всяко чувство. Всичко, което бях … в един миг пресъздадено от няколко късчета лед. Гледах ги, а те като че ли ми се усмихваха … вече знаех … чакаха… чакаха  с нетърпение .. да ги подслоня.

Помниш ли как ме наричаше ‘Ледена кралица’?

май беше прав … Поредната снежинка падна на стъкления ми ковчег.

Та такам .. отдавна имам идеята да сменя този сайт. Илиии да го пооправя малко. Нещо ‘само блог’ вече не ми е достатъчно. Иии затова реших, че ще е добра идея ако си набутам всичките/или поне една част/ простотии някъде. Както си личи, имам доста хобита (за жалост), та се чудех кое би било най-подходящото име за сайт, който да побере целия цирк, сътворен от мозъка ми(може би най-вече снимки … нооо ще видим). Вариантите са 4. Можеше и 5ти да сложа, ноооо вече се стерсирам, мразя да правя избори

1. whisp3r – т.е. това, което в момента използвам. но някак си не ми звучи добре за портфолио /въпреки, че  ще е и личен сайт/

2. morilia – скалъпена дума, която има смисъл само за мен. харесва ми защото е кратко и лесно се запомня. иначе не чак толкова

3. име и фамилия – т.е. моето име и моЙта фамилия. което си крещи “аз съм нейн сайт!!! и съм портфолио!!! при това скучно, защото всеки втори си слага името в домейна! НОО изглеждам по-сериозно, а тя няма винаги да е на 18!!!!” .. принципно е добра идея да се използва директно името(и след като не мога да използвам само 1вото си (!!!!!) трябва да добавя и фамилия) някак наистина изглежда сериозно а и .. не знам .. харесва ми като замисъл.

4. millita – nickname, т.е. псевдоним. много си го обичам, но ей така да го лепна в домейна ми звучи скучно. но въпреки това много го харесвам!

5. някакво друго … ама и аз не знам какво .. ако е свързано с името ми ще звучи като реклама от телевизията .. много съм прецакана. мислех си нещо с .me вместо .com или .net … илиии нещо включващо  “milky way”, но повечето са заети … аффф .. мъка мъкааа ..(editt: mymilkyway???!!! )

тааа помогнете ми, че ще се побъркам. ако имате някакви идеи -пишете коментарчета

Благодаря!

“то детето мечтаело …”

.. и мечтите му си отидоха с него.